Тишина, пълна медийна тишина и незаинтересованост! И дори „човекът-новина” е забравил кое го е вълнувало точно преди година и колко активен е бил в разнищването на мистерията.
Година по-рано…
„Изчезна бургаски бизнесмен”
„Все още няма искане за откуп за отвлечения шеф на "Гранити"
„Мистерия с изчезнал бизнесмен”
Да, действително в България всяко чудо продължава малко или повече от три дни. Дори когато става въпрос за един човешки живот. Дори, когато става въпрос за съдбата на едно хлапе с прекалено сериозната за дете усмивка. Дори, когато става въпрос за майката, която трябва да намери начин и сили, за да отговори на искрения въпрос на внука си ” Бабо, защо тате го няма?”. Дори, когато става въпрос за вече ограбения живот на момченце, загубило вече завинаги топлината на майчината прегръдка преди доста време.
Аз не съм журналист и вероятно не искам да бъда. Прекалено съм чувствителна към болката и несправедливостта. А това едва ли помага в тази професия.
И всъщност каква е точно ролята на тези медийни „мъртви” души? Да шокират обществото със сензации, да се ровят в мършата, която да им вдига рейтинга, да се гаврят изтезавайки наранените души на пострадалите близки хора, за да бъдат продаваеми??? И да се навират между шамарите, само защото това ще им донесе известност, престиж или по-висок паричен стимул. Да бъдат онези коварни хищници, които да ръфат до кръв изтерзаните тела на засегнатите в трагедиите хора! Или да следят новините в тяхното развитие или застой??????
И възможно ли е в нашия свят, „демократичен”, и в нашия век-21-ви един човек да бъде заличен от живота толкова лесно? Може ли да се използва така безцеремонно функцията DELETE, когато става дума за един човешки живот???!!! И за съдбата на едно семейство, която интересува медиите само тогава когато е пареща, само когато все още мирише на кръв и драма, само когато продава собствените им меркантилни душици. Какво се случва после, когато медиите забравят, когато високопарните сутрешни думи вече са насочени към гнусната смрад, които ни поднася жалката родна предизборна действителност! Тогава се случва това-празнотата, болката и нескончаемата човешка надежда, която е медийно непродаваема!!??
Остават обаче въпроси! Въпроси, въпроси, въпроси и само въпроси! И никакви даващи резултат действия! И абсолютното безсилие на „силните” в държавата институции!!!! Бездействие или нежелание!? Кой е отговорен за защитата на нашия, човешкия живот? И може ли едно тяло да се изпари просто ей така! Ехо, събудете се! Искам отговор, искам обяснение, искам да знам……!!!!!!!
Трябва ли една слънчева човешка душичка да оцелява в сланата на това безхаберие? И наистина ли сте толкова безсилни? В състояние ли е Нашата Държава, Нашата Велика България да защити всеки един от нас от съдбата на това дете?
И кой е виновен за факта че една майка не знае дали да пали свещ за сина си или все още да таи надеждата че ще го види някой ден жив? И защо аз самата не зная как да мисля за него, дали в минало или в бъдеще време!
Нямам отговорите, няма от къде да ги получа!
Какъв човек е Стоян Стоянов? Ами фин, сдържан и умен. Човек, който знае как да създаде успешна фирма, как да продължи да я развива и да усъвършенства постоянно. Човек, който цени човека пред себе си и му дава възможност да се развие. Човек, който е достатъчно уверен в себе си и това, което може, за да продължава твърдо да стои на земята под краката си. Човек, който усеща какво се случва в душата ти и знае как да помогне. Човек пестелив на думи, но с богато съдържание от дела. Делата, които обективно градят биографията на всеки един от нас. Защото всичко останало са незначителни субективни интерпретации.
И докато аз си задавам въпроса колко малка е огромната стъпка, която човек може да направи от гаража под собствения си апартамент до неизвестността, мина цяла година!!!!
…. To be continued…..
Скандален бизнесмен или скандална държав...
В Сливен вече се плашат с убийства на км...
06.03.2009 12:39
смешни сте се тези платени публикации ...... защо не кажеш колко пари завлече Стоянов =======